Д-р Райна Дамяни: Хората, театърът и „оръжията“ преди „Зимата на нашето недоволство“
Райна Дамяни
Сънувах, че съм на покрива на Народния спектакъл в София. Това е едно от обичаните ми места. Стоях увита в одеяло и зъзнех. Говорих си с гладните гълъби, по клепачите ми падаха първите снежинки. Отдолу се чуваха крясъци, не долавях кои на кого са, на хората на улицата или на тези, които са вътре, на сцената.
Мислех да замълча, само че мира нямам, по повод поЗОРището в, пред и задкулисието на Народния спектакъл. Това, което се случи е обществено политически лакмус, изтеглената в епруветка кръв, за проучване на цялостната кръвна картина, имунна, просветителна, психическа и духовна системи на българското общество.
Като публицист и културолог, от 36 години, отбелязвам процесите в изкуството и културата, имам присъщ, добър инстикт да проучвам, да диря и намирам истината. Много мога да напиша по съответния мотив.
Но, ще се огранича и концентрирам върху театралните качества на постановката. Бърнард Шоу одобрявам и четях още в студентските ми години. Голяма част от моите другари са хора на изкуството, режисьори, писатели, художници, музиканти, артисти. Така, че би трябвало напълно да съм на тяхна страна. И аз съм. Самата моя същина е обвързвана с изкуството като смисъл и метод на живот.
Мой сътрудник ми изпрати достоверни видео фрагменти от премиерата на почти цялата режисура. Нямам право, не е професионално и етично да ги обявявам. Още от първите фрагменти, се потресох. Не се майтапя.
Все едно, че гледах самоинициативен, духовно недодялан спектакъл на читалищна сцена, бутафорна и старомодна сценография, костюми, като от остарял ефирен спектакъл, с дребен бюджет и импотентни режисьорски решения.
Актьорите са били " принудени " да се подчинят на режисьора, на сцената са като извадени от нафталина на времето, това усетих, даже като благоухание в мрака. Държаха се театрално несъответстващо, викаха, крещяха, маркираха текста аматьорски, неестествено, без това да се постанова от функциите и репликите им. Ако, не Джон Малкович, а Иван Петров или Петър Иванов, мистър Х или Y беше режисьорът, дали щеше да се случи всичко това, изобщо някой щеше ли да обърне внимание.
Тази режисура не е за този спектакъл и сцена. Можете да видите цялата и елементи от постановката в ютуб.
Спомните си, в дългата история на театъра, кои и какви пиеси са поставяни, на сцената в най-големия храм на Мелпомена в България, кои драматурзи, режисьори и артисти са били и са част от нея. Дори сравненията са ненужни. Името на огромния и безспорен оскаров актьор, се употребява за ползите и задачите на други институции и хора.
Разделението на театралната колегия е част от замисъл, за разделянето на духовните общности, с цел да води война българското общество със самото себе си. Какво прави артист от класата на Малкович в България, в духовно провинциалната сега, културно обречена, стопански, финансово обрулена страна, в която за просвета все няма пари? Как по този начин, за мистър Джон се откриха? Или той работи за наслаждение, както множеството от нас, хора на изкуството, обречени да живеем под всекидневен стрес и паника, по какъв начин ще си платим сметките за месеца.
Ако, имах пълномощията на министър на културата, средствата изразходвани за и от това позорище, за сходни " културни " опити, щях да се боря, да се разпределят за бедстващи български театри и подиуми, за небогати и гладуващи, възрастни и заболели артисти и музиканти, живеещи в забвение.
Имам близки другари артисти и актриси, режисьори, сценаристи, които нямат от години работа, настрана са от схемите за намиране или избиране, даже за епизодична театрална или кино роля. Може да ме мислите за луда, само че аз не мога да пребивавам умерено, освен поради личното си състояние.
Зная по какъв начин живеят множеството хора на изкуството. Изключенията в този момент, не разясня. И за тях знам, с кого и по какъв начин играят, на кои подиуми и маси подписват договорите си с Дявола. Останах без работа в региона на културата. Вече 3 години. Дори бях прогонена от заместител кмет по културата, да нямам място и позиция, да изгубя планове и пари, никой, на никое място да не ме кани, да си мълча и да се откажа. Няма, няма да се откажа да диря и демонстрирам истината, даже когато емигрирам.
Преди време, си мислех, да поканя официално Малкович на изявление, до момента в който беседваме за Балканите и Света, да споделим чаша турско кафе, тъй като то се пие по-бавно, да го попитам за въпроси, които никой не му задава. Но, към този момент и това не желая. Бог и извънземни структури няма да опазят българската просвета и изкуство. На никого не му пука, разбирате ли? Само ние самите, можем това, единствено ние.
